На 10 януари, 1938 г. е роден Доналд Ървин Кнут. Той е известен информатик-теоретик и професор емеритус в Станфордския университет. Кнут е наричан „баща“ на анализа на алгоритми, заради приносите си към изследването и систематизирането на алгоритмите и тяхната изчислителна сложност. Автор е на многотомния и все още недовършен труд The Art of Computer Programming („Изкуството на компютърното програмиране“, неиздавана на български).
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%9A%D0%BD%D1%83%D1%82
На 13 януари, 1878 г. Патентното ведомство на САЩ издава патент за сметачната машината на Спалдинг. Предшественици на калкулаторите и компютрите, машините за механично добавяне са можели да се справят с проста аритметика и са били популярни в предприятията, докато не са били заменени от компютрите през 60-те години.
https://www.computerhistory.org/tdih/january/13/#the-us-patent-office-issues-a-patent-for-the-spalding-adding-machine
На 14 януари 1919 г. е роден Натаниел Рочестър. Той е американски компютърен учен. Рочестър проектира IBM 701, пише първия асемблер и участва в създаването на областта изкуствен интелект.
https://en.wikipedia.org/wiki/Nathaniel_Rochester_(computer_scientist)
На 16 януари 1944 г. Дж. У. Брайс пише меморандум, който формализира развитието на IBM на компютърна машина за Харвард: Harvard Mark I, завършен през 1944 г. Харвард Марк I е първата напълно автоматична машина, която е завършена и може да пресметне три събирания или изваждания в секунда; паметта му съхранява 72 числа. Няколко от основните изобретения на Брайс – високоскоростно умножение, деление и др. – са използвани в Харвард Марк I.
https://www.computerhistory.org/tdih/january/18/
