Продължаваме с поредицата си от материали по статии от списание „Нива“ за култура, художествена литература и наука. В броя от 2 ноември 1928 г. , на стр.4 четем за предизвикателствата пред създаването на „дядото“ на хуманоидните роботи. Вярвате ли, че София е първият хуманоиден робот? Помислите отново. Тя предизвика сензация през 2018 г., но през 1928 г. нейните пра-прадядовци например също са били звезди, но скромно определяни като „великолепни часовникарски механизми в човешка форма“.
Списание „Нива“ отделя половин страница, за да разкаже за предизвикателствата пред проектите за създаване на хуманоидни роботи. Снимките на Телефокс от САЩ и на Ерик от Лондон – два робота, които следват и изпълняват гласовите команди на своите „бащи“, привличат вниманието на читателя. Но тези машини, наречени „великолепни часовникарски механизми в човешка форма“, са само началото.
Истинското предизвикателство за учените е да вдъхнат живот на роботите чрез създаването на протоплазма. Това е и задача на естествознанието, което вече се е сблъсквало с разочарованието такава клетка да бъде напълно безжизнена. Пробивът в тази посока идва от Вашингтонския университет, в който д-р Мак Дугъл успял да създаде изкуствена протоплазма, която поглъща кислород и отделя въглерод. Но тя изисква постоянна стимулация от химика, за да поддържа този процес.
Статията завършва леко шеговито или иронично със следната мисъл на френския философ Паскал: „Всеки обущар може лесно да убие една бълха, но всички научни академии в света не са в състояние да създадат една бълха“. Един век по-късно учените все още се опитват да го опровергаят.
Очаквайте още от поредицата!
1928 г.: „Синтетични живи същества“ ще поемат ежедневната работа на хората
Поредица с материали от сп. Нива.
